Не съм съгласна еднозначно с това твърдение. В някои случаи то се оказва печелившо решение, в други – губещо.
Съкращението на персонала е решение от стратегическа важност не само поради финансовото си отражение, а и поради „пушека”, който остава след себе си. При масови съкращения, например, работодателят е длъжен да предприеме, и то нееднократно, информиране на държавни, общински и синдикални институции, при което разгласата навън е голяма, често стига и до медиите. А това хвърля неминуемо негативна сянка върху имиджа на фирмата. При отшумяване на кризата тази сянка може потенциално да свие в бизнес-пространството кръга на външните контрагенти – клиенти, доставчици и др. Те усещат несигурност и заплаха от една страна, а от друга страна в посткризисен период са по-малко склонни към поемане на риск.