от Албена Хараланова

Умението за работа в екип присъства в почти всички обяви на работодателите. Често съм се питала какво се влага в този израз и съответно в очакванията от потенциален кандидат за работа. Как се преценява реално дали конкретен човек има способност да работи с други хора? Дали само добрите комуникативни умения добринасят за успешно взаимодействие в един „отбор”? Кои лични качества са нужни, за да си екипен „играч”?

В създаването на екип има условно двама участници. Водещият е ръководителят. Капитанът, който задължително има поглед върху общата картина, както в професионален, така и в личностен план.

Отличната професионална подготовка на ръководителя, амбицията да се развива и да успява, способността да мотивира дали са достатъчни, за да създаде работещ екип?

Всичко това след размисли в годините ме доведе до разбирането, че е нужна емпатия и далновидност, за да се плава заедно в правилна посока. Нужна е ценностна система, включваща качествата търпение, честност, разбиране и откритост, умение за слушане с разбиране и споделяне на опит и трудолюбие, които служат за пример и мотивация. Мащабът на водача определя и избора на екипаж. Воден ли е от вътрешното знание, че давайки-получава, то и подборът ще е с най-високо качество.

Другият участник в процеса са всички членове на борда. Може да са креативни, свободомислещи, самодисциплинирани, с отличен нюх и талант в професията, но е нужно да следват посоката, зададена от капитана. Често се случва да говорят на един език, а реално да не се разбират, бидейки частица от общото – екип.

Нужно е слушане с разбиране от една страна, чуваемост от друга, яснота и поставяне на общото над личното. Очевидно е, че ако познаваш само един език, то единствено с него ще се изразяваш. Нивото на осъзнатост, широтата на периферното зрение са безценни съставки, за да създадеш или участваш в един успешен отбор.

Важно е всички на кораба да творят в радост и с осъзната вяра, че всеки е важен и ползотворен за постигане на крайната цел.

Когато успехът на колегата е и твой успех, а проблемът – общ, има работа в екип и плодовете от съвместния труд са сочни и узрели.

4. Едва 60% от търговците правят опит за допълнителна продажба.

5. 73 % от клиентите изказват на глас пет или повече възражения /нещо не им е ясно, нещо ги притеснява или не им харесва, не са сигурни напълно/, преди да вземат решение за покупката или поръчката.
6. 92 % от продавачите / търговците се отказват след 4 възражения от страна на клиента, като само 8 % от продавачите не се отказват и продължават да продават.
7. Само 1 от 10 отговора на клиента “не” означава категорично взето решение за некупуване. Останалите  9 отговора означават колебание, липса на достатъчно информация или яснота за параметрите, качеството, ценовите условия, гаранционния срок, срок на доставката  на стоката и т. н.