Години наред се смяташе, че за да постигнеш успехи в живота и в бизнеса, трябва да работиш върху слабите си страни – да ги подобряваш, развиваш, надграждаш, вместо да усъвършенстваш силните си страни. Но през последните години психолозите стигнаха до революционния извод, че правилният алгоритъм на успеха е именно развитието на ……. силните страни! След като не ти върви в нещо по начало, ще изразходваш много повече сили, време и средства да го промениш към по-добро, като резултатите остават посредствени и много рядко са на нивото на добрите резултати. Ако обаче насочиш тези усилия, енергия, хъс към това, което ти върви, ще постигнеш действително бързи, видими и често дори впечатляващи резултати. А тъй като важна предпоставка за успеха често е уникалността на някои умения, експертите по постигане на успех съветват „Развивай силните си страни!” Разбира се, понякога има черти от характера, които са неприемливи от социална, културна, религиозна, политическа, расова и др. гледна точка и върху тях трябва да се работи, за да се доведат до ниво на съответната приемливост чрез осъзнаването им като отрицателни, чрез изменението и доразвиването им, макар и частично.
Разбира се, в условия на криза е по-добре да не се предприема промяна на работата, в случай, че не съществува друга сигурна и разумна алтернатива. Но ако лицето има добре обмислен и реалистичен бизнес-план за стартиране на собствено предприемачество или по-добро предложение от страна на друга компания /по-добро не означава винаги по-добре платено/, бих съветвал да се върви към новото предизвикателство. Познавам добри специалисти, които при наличие на други не по-лоши алтернативи, поради страха от кризата не посмяха да напуснат работа. След време фирмите им попаднаха в капана на сериозни финансови проблеми и тези специалисти останаха без работа! Разбира се, трудно е да се предоставят готови рецепти, защото, поради това, че става въпрос за хора, всеки случай е уникален сам по себе си.
Лично аз смятам, че поради кризата не трябва да се замразяват мечтите и плановете за професионално и кариерно развитие, защото: първо – не се знае кога ще дойде краят на кризата, а второ – примирявайки се с даденото положение, постепенно губиш мотивация, удовлетвореност, себеуважение.