/макар да му се сторят абсурдни и парадоксални/

1. Работи повече, отколкото ти плащаш, за да ти плащат повече, отколкото очакваш. 2. Работи така, все едно работиш за своя собствена фирма. 3. В работата се съревновавай не с колегата, а със самия себе си. 4. Мисли напред, за да не останеш назад. 5. Не избягвай обикновените разговори в работата, за да не се превърнеш в обикновено изолиран. 6. Говори истината, за да не заговори лъжата. 7. Учи непрекъснато, за да не ти разкажат играта. 8. Върши всичко навреме, за да не останеш извън времето. 9. Дори и да те хвалят, помни, че винаги можеш повече! И се старай да го докажеш. 10. Отнасяй се към колегата като към приятел, а не като към враг, за да не завъдиш и други врагове. 11. Работното място не е място за търсене на виновника, а за решаване на проблема. 12. Обичай работното си място така, както обичаш дома си, за да не се окажеш изцяло у дома си. 13. Работата не е заек да избяга, но ти бъди ловецът, за да не ти отредят ролята на заека.

Даването на много насоки не е еднозначно положително. А ако те са неправилни? Или мъгляви? Или ненавременни? Или не обясняват стратегическата посока на дадено управленско решение? А дори и да са напълно коректни, прозрачни, навременни, стратегически обосновени, ако са в излишък, лишават служителите от усещане за свобода при вземане на решения, а оттам идва подтискане на чувството за съпричастност към фирмата, което води пък до демотивиране, подплатено доста често с неприемане, та дори и с омраза към шефа.

Естествено, всеки току-що дипломирал се икономист, инженер, учител, адвокат, агроном, архитект,  и т.н. мечтае да приложи придобитите през годините на следване знания веднага и, разбира се, за отлично ответно плащане. Но в условията на свободна пазарна икономика и, в добавка, на посткризисна ситуация с непредвидим сценарий, това е все едно „да удариш петица от тотото”.  Някой има, а някой няма късмет.  Някой има връзки, някой няма. Някой умее да се ”продаде” на интервю за работа, а друг ходи на много интервюта, но без резултати. Тече месец, два, три ……….. ,  минава цяла година. Какво да се прави?

„ Епсилоп HR” съветва специалистите при ненамиране на подходяща за професията им работа да започнат такава, каквато е най-близка по специфика, ако съществува въобще някакъв избор. Например, инженер може да почне рбота като продавач-консултант в магазин за технически продукти; икономист – като касиер и т.н. Ползите от това са:

–          финансови – все пак има доходи, осигуровки, стаж;

–          опит – дори и да не е от спецификата на професията, конкретният опит обогатява дори откъм правила за работа, боравене с контретна техника, овладяване на конкретни знания и умения – езикови, компютърни, продажбени, презентационни, вземане на решения, работа с трудни колеги или началници, преодоляване на конфликти и др.;

–          отработване  на такива ценни за успешна кариера компетенции като отговорност, дисциплинираност, инициативност, откритост, комуникативност,  дипломатичност, гъвкавост и др.;

–          увеличаване на кръга от познати  – може пък чрез тяхна информация или препоръка да се намери друга, подходяща работа;

–          минимизиране на евентуално усещане за недооценяване, нереализиране, ненужност, себенеуважение и др.