И така през октомври 2012 год. попаднах на тема, интересна за моето професионално усъвършенстване, а именно – „Да дадем израз на допълнителните мисии – професионалното ориентиране и образование”.  Попълних нужните формуляри и ги изпратих , а през януари 2013 год. бях уведомена, че съм одобрена за участие. Бях поканена от Центъра за развитие на човешките ресурси  в София за подписване на договор. Там бях информирана за цялата процедура по организиране, провеждане и отчитане на визитата.

Още през първия месец започна подготовката за участие във визитата. Нямам предвид билети за самолет, резервация в хотел и т. н. Това са елементи от организацията на всяка командировка. Имам предвид не тази техническа, а същинската организация на събитието.  Получихме писмо от контактния координатор на проекта, в което ни уведомяваше за създаването на блог на групата. В този блог всеки трябваше да напише своите пълни данни, да публикува автобиографията си, снимката си, подробно описание на мотивите, подтикнали го да кандидатства за тази визита, за предполагаемите ползи и т. н. Оказа се, че мотивите ни са много различни, тъй като идвахме от различни типове организации. Създаде се оживена дискусия между участницит

е месеци преди да се срещнем лично. В определен момент организаторите ни помолиха да изготвим и презентация, посветена на темата. Но тя трябваше да съдържа като въведение и информация за страната ни и за фирмата, която представляваме. След изготвяне на презентацията я изпратих във Франция за одобрение.

И така трескаво и неусетно премина времето преди визитата. На 09.06.2013 год. всичките 6 участника се срещнахм

е в Париж в сградата на фирмата – организатор. Но поради задочното ни опознаване през месеците, които предшестваха командировката, имахме усещането, че се познаваме отлично и отдавна. А това спомогна много за нашето сближаване и сработван

е