Не съм съгласна еднозначно с това твърдение.  В някои случаи то се оказва печелившо решение, в други – губещо.

Съкращението на персонала е решение от стратегическа важност не само поради финансовото си отражение, а и поради „пушека”, който остава след себе си. При масови съкращения, например, работодателят е длъжен да предприеме, и то нееднократно, информиране на държавни, общински и синдикални институции, при което разгласата навън е голяма, често стига и до медиите.  А това хвърля неминуемо негативна сянка върху имиджа на фирмата.  При отшумяване на кризата тази сянка може потенциално да свие в бизнес-пространството кръга на външните контрагенти – клиенти, доставчици и др. Те усещат несигурност и заплаха от една страна, а от друга страна в посткризисен период са по-малко склонни към поемане на риск.

Познавам фирми, които с много мъки запазиха персонала си чрез намалено работно време, пенсиониране на придобилите  право за пенсия, използване на всички отпуски за минали години, премахване на всички плаващи бонуси и др. екстри, запълване на времето с дейности, за които при нормално натоварване все не остава време, като провеждане на интензивни вътрешни обучения /за които не се плаща, тъй като тренерите са вътрешни/, извършване на планирани и непланирани  ремонти на машинния парк и на помещенията,  преглед и подобряване на процедури, политики, програми, системи; срещи за обмяна на опит и др. Но при първите симптоми на разсейване на кризата тези фирми дръпнаха с „пълен напред”, защото всички ключови хора се оказаха на „борда на кораба” и защото тяхната мотивация бе удвоена поради ясното осъзнаване на лоялността на работодателя към тях. А това е в пъти по-силно от думите „Аз държа на моите хора”! Разбира се, това не е точната рецепта за всички случаи.  Във всеки един случай трябва да се подходи комплексно и стратегически, да се вземат предвид всички „за и против”, най-добре да се проведат няколко „СВОТ” – анализи на различни мениджърски нива, за да се вземе най-правилното и адекватно решение не само за момента, а  за периода и след него.

Лично аз съм привърженик на мотото на една международна консултантска фирма „По човешки към човешките ресурси!” а не на „По финансово към човешките ресурси!”, защото от опит съм разбрала, че в сферата на Човешките ресурси невидимите на пръв поглед неща дават впоследствие силно видими резултати!